(Love and Pain, 1895, by Edvard Munch) У всички нас има

(Love and Pain, 1895, by Edvard Munch)

У всички нас има обич

Тъжно е, че толкоз доста дами не престават да охкат и плачат, в случай че нямат мъж до себе си. Не е належащо да се усещаме непълноценни, в случай че не сме омъжени или нямаме непрекъснат сътрудник. Когато „ търсим обич ”, споделяме, че я нямаме. Но у всички ни има обич. Като дадем обич на себе си, никой не може да ни я отнеме. Ние желаеме да престанем „ да търсим обич там, където я няма ”. Ако се пристрастим към концепцията да търсим сътрудник, това е също толкоз нездравословно, колкото и в случай че продължаваме да поносим някоя маниакална или смутена връзка. Маниакалното търсене на сътрудник отразява само чувството, че нещо ни липсва. То е толкоз нездравословно, колкото и всяко друго пристрастяване. Това е различен метод да се запитаме: „ Какво не ми е наред? ”

Натрапчивата концепция „ сътрудник непременно ” е обкръжена с доста боязън и остро чувство, че „ не костваме ”. Натискът да намерим сътрудник, който сами си постановяваме, е толкоз мощен, че прекомерно доста дами се помиряват с незадоволителна или даже вредяща им връзка. Не би трябвало да си предизвикваме това. То не е симптом, че обичаме себе си.

Няма потребност да си сътворяваме болежка и да страдаме за себе си, нито пък би трябвало да се усещаме извънредно самотни и нещастни. всичко това е избор и ние можем да създадем „ нов избор ”, който да ни поддържа и да ни удовлетворява. Наистина, били сме програмирани да имаме лимитирано право на избор. Но това е в предишното. Ние желаеме да не забравяме, че през днешния ден е нов ден, а тематиката за силата постоянно е в сегашното. Това, в което изберем да имаме вяра и което одобряваме през днешния ден, ще сътвори нашето бъдеще. Можем да променим мисленето и вярвания-та си. Можем да стартираме тъкмо в този момент, в този миг, да сътворяваме нови хоризонти за себе си. Ние можем да гледаме на времето, прекарвано от нас в уединение, като на подарък!

Понякога за нас е по-добре да бъдем сами. Все повече дами с по един брак зад тила си (или разведени, или овдовели), които могат сами да се устоят, вземат решение да не се омъжват наново. Бракът е бит, от който изгода имат най-вече мъжете. Те гледат на брака като на заробване и загуба на независимостта. Ние, дамите, сме били учени да подценяваме себе си поради брака, а мъжете имат вяра, че бракът съществува, с цел да ги поддържа. Вместо да губят независимостта си, доста дами избират да останат неомъжени. Вече не ги притегля вероятността да се покоряват на някой мъж.

Една остаряла поговорка гласи: „ Жените крепят половината небе. ” Време е да изпълним това на процедура. Но няма да се научим по какъв начин да го вършим, в случай че хленчим и се цупим, в случай че се слагаме в ситуацията на жертви или в случай че отстъпваме властта си на мъжете или на системата. Мъжете в живота ни са отражение на това, което имаме вяра за себе си. Затова постоянно търсим другите – нужни са ни, с цел да се усещаме обичани и свързани, до момента в който те могат единствено да отразяват личната ни връзка със самите нас. За да се придвижим напред, ние фактически би трябвало да подобрим връзката със самите себе си. Бих желала да съсредоточа работата си най-вече върху това, да оказвам помощ на дамите „ да одобряват и да употребяват ” личната си мощ по допустимо най-хубавия метод.

Трябва да ни бъде напълно ясно, че любовта в живота ни стартира от самите нас. Много постоянно търсим „ същинския ” мъж, който да позволи всичките ни проблеми, в лицето на бащата, любовника, брачна половинка. Сега е време да бъдем „ същинските ” дами за себе си. Дори да нямам „ същинския ” мъж до себе си сега, мога да бъда „ същинската ” жена за себе си. Мога да ръководя живота си и да си основа подобен живот, какъвто желая да имам.

Затова, в случай че нямате сътрудник, не мислете, че сте наказани да бъдете сами. Мислете за това като за опция да си създадете живот, за какъвто не сте си и мечтали, че е вероятен. Като дете и даже като млада жена в никакъв случай не съм си представяла, че мога да имам живота, който имам в този момент. Обичайте себе си и дано Животът ви води натам, където би трябвало да стигнете. Всички бариери падат. Ние можем да литнем толкоз високо, колкото ни се желае.

Избрано от: „ Вярвай себе си “, Луиз Хей, изд. „ Слънце ”, 2008
Картина: Love and Pain (1895) by Edvard Munch, en.wikipedia.org